Има хора, чийто живот не просто преминава през един град, а остава завинаги вграден в неговите духовни основи и оставя толкова дълбока и светла следа, че времето е безсилно да я заличи.

На 29 октомври 2026 година се навършват 100 години от рождението на едно от най-ярките и емблематични имена в историята на Театър „Димитър Димов“ в Кърджали – заслужилия артист Иван Петровски. Човекът, който посвети близо 30 години от живота си на сцената, изигра десетки незабравими роли и вдъхна душа на стотици образи. За поколения кърджалийци той не беше просто актьор от афиша, а самата магия на театъра.

Роден в Кнежа, неговият творчески път се свързва неразривно с нашия град от 1964 до 1993 г. Изигра над 70 запомнящи се роли, вълнуващи, разсмиващи и възпитаващи публиката. Беше от рядката порода актьори, които превръщаха всяка премиера в празник за града. Иван Петровски и неговите колеги вдигаха летвата на провинциалния театър до национално ниво и оставиха незаличима следа в културния живот на града. Заради своя изключителен принос към българското театрално изкуство, през 1984 г. той е удостоен със званието „Заслужил артист“.

За широката публика той беше магнетичният актьор от сцената, но за моето семейство Иван Петровски беше нещо много повече – скъп, личен приятел на родителите ми. В нашия дом разговорите за изкуство и театър не минаваха без да го споменем, очаквахме с трепет и вълнение всяка негова премиера. Като дете имах невероятната привилегия да прекрача вълшебния праг зад кулисите, водена от самия него. Иван Петровски ме развеждаше из тайния свят на гримьорните, когато в Кърджали гостуваха големите софийски трупи, ме хващаше за ръка и ме запознаваше с известните и обичани имена на българския театър. Тези срещи, пречупени през детските ми очи, изглеждаха грандиозни, но той умееше да прави всичко с естествена лекота, топлота и аристократизъм. Иван Петровски ми подари ключ към един приказен свят, който никой никога не може да ми отнеме.

За съжаление, извън благородната инициатива на Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров“ в Кърджали, единствена отбелязала вековния юбилей на актьора, паметта за него рискува да потъне в административно мълчание. Самият театър, в който Петровски остави младостта и таланта си, сякаш е заложник на чиновническо бездушие. В момента Драматичният театър на Кърджали се ръководи от временно изпълняващ длъжността директор, назначен служебно. За него тази вековна годишнина преминава в пълна тишина. Не сме изненадани. По същия безличен начин на 27 март беше напълно подмината, забравена и пренебрегната 90-тата годишнина на друг доайен на нашата сцена, обичания актьор Михаил Николов.

Но ако временно преминаващите началници забравят, Кърджали има памет. Истинският театър не живее в административните заповеди и директорските кабинети. Той живее в аплодисментите, в паметта на публиката и в сърцата на хората, които са имали честта да се докоснат до колоси като Иван Петровски.

Време е Кърджали да си върне паметта. Директорите идват и си отиват, но следата на актьори като Иван Петровски остава завинаги в културния код на града. Защото град, който не помни своите будители, е обречен на културна провинциалност. 

Твоите роли, дух и доброта остават завинаги с нас, чичо Иване!

Ваня Иванова