Когато попитах дядо, защо едно време са били по 5-6 деца в семейство, а сега само по едно, той каза:
- Защото чадо, едно време, целувахме по устата и е..хме в п...., а сега правите наобратно.
- Слънчице!
- Да, коте?
- Ще направиш ли закуска рибке?
- Разбира се, мечо.
- Благодаря, гълъбице.
- Няма защо козленце.
- Обичам те, зайче.
- Аз също, жребецо.
- Стига! И ти ли не помниш как се казвам?