Вълкът гонил заека много дълго време. Накрая заекът се скрил някъде. Вълкът дълго търсил плячката си, но не успял да я намери. По едно време стигнал до машина за напитки. Бил много жаден от изморителното преследване. Пуснал 50 стотинки и си взел чаша пълна с лимонада. Харесало му и дал още 50 стотинки за вкусната напитка. Машината му напълнила чашата наполовина. Вълкът се учудил но изпил и нея. Поискал още лимонада и дал още пари. Този път машината нищо не наляла. Ядосан, вълкът започнал да удря машината. Накрая от вътре се чул гласът на заека:
- И да блъскаш и да не блъскаш, няма повече пиш...
Самолета излита. Пилота приветства пътниците по радиото:
-Добре дошли на борда, аз съм вашият капитан, приятно пътуване...
След това, обаче забравя да изключи уредбата и започва разговор между него и помощника:
-Е, е две седмици на твърда земя, така съм загорял, сега като си пийна кафето ще повикам някоя стюардеса да ни врътне по една свирка.
Естествено това се чува в салона и всички са шокирани, особено стюардесите. Една се затичва по алеята към кабината, за да предупреди, че уредбата е все още включена. Препъва се, изправя се запъхтяна и една баба от съседната седалка я хваща за ръката и я успокоява:
-Не бързай чедо, сигурно още не са си изпили кафето пилотите!