По алеята в парка мъж бута пред себе си детска количка с ревящо бебе и шепне над него:
- Спокойно, Джим! Няма нищо страшно, Джим. Не викай, Джим. Не плачи, Джим! Какво пък толкова е станало, Джим? Погледни колко е интересно наоколо, Джим. Успокой се, Джим...
Настига го млада жена и възхитено му казва:
- Господине, възхищавам се от търпението с което успокоявате своя малък син Джим. Ех, ако и моят съпруг беше като вас...
Мъжът я изглежда внимателно и с леден глас отговаря:
- Аз съм Джим!
Кради народе възродени,
от светли фондове кради.
С крадливоста таз сила нова,
съдбините си ти поднови.
Върви към мощна далавера,
в световните борби върви,
от длъжност неизменно воден-
и бог ще те благослови.
Напред, мангизите са слънце,
което в джобовете грей!
Напред! Народноста не пада
там, дето ДДС се лей.
Безвестен беше ти, безславен
О, влез в Историята веч,
духовно покори бюджета,
когото ти продъни с меч!