Пред синагогата стоят двама просяци - един евреин и Киркор. Хората минават, поглеждат ги и пускат пари само в шапката на евреина. Дълго време се точили така и накрая един се обръща към Киркор и му казва:
- Що си застанал тука бе, да не си мислиш, че някой ще ти даде на тебе - ние даваме само на нашия човек.
Отминава си той, а Киркор се обръща към евреина и му смигва
- погледни го тоя бе Гарабед, седнал нас да учи на бизнес.
С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!