Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос":
- Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!?
С треперещ глас жената отвърнала:
- Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал:
- А на бас, де!
Не мога да не ви разкажа и приказката за арменската Червена Шапчица, известна като Червенян Шапчицян. Тръгнала Червенян Шапчицян в араратската тъмна гора, срещнала вълка, разговорила се с него и в накрая стигнала до къщата на баба си, да я наречем Бабаян. Влязла червената щапчица и видяла, че изпод юргана наднича зловещо лице и я гледало мрачно.
- Бабо, защо са ти толкова големи ушите? - плахо попитала Червенян Шапчицян.
- За да те чувам по-добре, детето ми - казала Бабата.
- А защо са ти толкова големи очите?
- За да те виждам по-добре детето ми!
- А защо ти е толкова голяма устата? В този миг бабата отметнала одеялото, скочила в леглото и изкрещяла:
- Защото съм Маги Халваджиян, а ти си жертва на "Сладко отмъщение"!!!!