Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 15°
Седят си двама борци в БМВ-то и единият казва на другия:<BR>- Чекай ти кажа една гатанка:<BR>- Бело, студено, през зимата се сипе на парцали.<BR>- Снег<BR>- Не<BR>Борчето мисли ама не може да се сети кое е тва...<BR>- Сети ли се?<BR>- Не. Пак не позна. Ще ти подскажа малко. Започва с ’С’ и завършва на ’очка’ .<BR>- Ми.. не знам :(<BR>- Снег бе браточка :)<BR>- Дай сега ще питам още една.<BR>- Бело, студено, сипе се на парцали през зимата... започва с ’С’ и завършва на ’ах’<BR>Борчето пак мисли ама не може да се сети за отговора...<BR>- Сети ли се?<BR>- Не<BR>- Снег бе браточка нали ти казАХ!
Любими Герои 3,645 прегледа
Следващ →

Още вицове

Шеф на банков клон към кредитния инспектор: - Как можа да дадеш кредит на 90 годишен дядо? - Ако нещо се случи с него, има поръчител. - А внимателно ли погледна кой е поръчител? - Не. - Неговия по-голям брат. Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим. - Защо хвалиш толкова много този мост? - Как защо? Този мост ние сме го строили. - Тогава, защо те е страх да минеш по него? - По същата причина. Слон танцува с муха. - Ох, много се извинявам! Май Ви настъпих, мадам! След малко: - Ама, защо не ми говорите вече? Обидихте ли се? В Морската градина мъж се е качил на улично кантарче да се премери. Пуфти, пъшка, по едно време хванал с две ръце огромният си корем и го повдига нагоре. покрай него минава дългокрако девойче и ехидно отбелязва: - Господитне, това няма да ви помогне... - Разбира се, че ще помогне! Как иначе да видя цифрите на кантарчето?!