Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
За собственицата на един хотел се носела мълва, че храни гостите си с всякакви гадости. Един от съседите й решил да й намекне за това.
- Госпожо, за вас се носят следните слухове – разказал й той. Не смятате ли, че е по-удачно да храните гостите си с добра храна. Така всеки от тях ще хвали вашият хотел и по този начин, вашите гости ще се увеличават непрекъснато.
- Вие не берете грижа за това. Всеки от моите гости има толкова много хора, на които има зъб. Те не пропускат да похвалят моят хотел, на всеки от тях. Така, че никога не оставам без клиентела...