Вицет — Смолян

Две банди се скарали за една територия. Единия от шефовете предложил да решат спора с бой с кучета. На другия ден едната банда дошла с скъп питбул а другата с дакел. Шайката с питбула се пукнала да се смее. Пуснали те кучетата. Ама дакела кат отворил една уста налапал питбула. Загубилия шеф се развикал: - Aве, ей найш колко струва питбула!? Другия: - А ти знаеш ли колко струва пластична операция на крокодил!?

Разни 03.10.2017 2,014 прегледа

Следващ →

Още вицове

Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти, Иванке. Иванка започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала. Мъж бил в казармата и щял да си идва. Развалнувана булката отишла при свекарвата: - Мамо, Иван си идва, какви гащи да си сложа? - Дъще, дъще, каквито и да сложиш, той ще ги събуе.. - Как успяхте да доживеете до 110 години? - пита журналист един столетник. - Винаги съм бил умерен във всичко: в секса, в пиенето, в пушенето, в яденето. Но има значение и това, че когато стигнах до пристанището, "Титаник" вече беше отплавал. Двама приятели пиели редовно заедно. Единия бил вечно с рани по тялото, на другия му нямало нищо. Един ден този с раните попитал: - Заедно пием, а на сутринта защо ти нямаш рани? - Защото като се напия лазя и падам от ниско. Съдят Александър Томов: — Подсъдими, признавате ли своята вина, че сте измамили и сте присвоили един милион лева? — Признавам, но искам да се вземе под внимание за смечкачващи вината обстоятелство. — И какво е това обстоятелство? — Беше първи април.