Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София.
- През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.:
- До къде е водата?
- До глезените, Г-н Министър!
- Спада или се покачва?
- Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър!
- Вече до къде е?
- До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Рок фест 2008, Дупница. Пълно с прилежно лъснати... чопъри, тук-таме по някой пистов и още по-трудни за намиране Самсон ’87 (последните, пребоядивани през 1996) .
Група брадати мъжаги с тъмни очила оглеждат моторите около тях. Пред замъглените им от бира погледи минава мотористка с чопър. Спира и слиза. Моторът пада. Мъжете избухват в смях. Единият й подхвърля подигравателно:
- Хубав, мотор, ама падна!
Жената се подсмива:
- И ти да стоиш между краката ми цял де, и ти ще паднеш.