Из дневника на мисионер в дивия запад :
Ден 1 : Приеха ме много дружелюбно !
Ден 2 : Загуби се дъщерята на шамана , голяма мъка , всички отидохме да я търсим !
Ден 3 : Намерихме я ! ! ! От голяма радост , шамана даде на всички да я опънем !
Ден 4 : Днес се загуби жената на вожда ! Много лошо ! Той е много свиреп ! Всички се втурнахме през глава да я търсим !
Ден 5 : Цяла сутрин вече я търсим , а ето намерихме я ... Вожда беше много щаслив , даде я на всички , и пак я опънахме и тази групово !
.....
Ден 6 : Тъмно е ... Мрачно е ... Страх ме е ....... ИЗГУБИХ СЕ ! ! !
Действителен случай от близкото минало в София:
В психиатрията на Медицинска академия имало луд, бивш инженер с особена форма на шизофрения. Бил от кротките луди - ходел си свободно насам-натам, разговарял с всички, може да го сбъркаш и с нормален.
Веднъж на лекция професорът го вкарал в аудиторията с идеята да демонстрира на студентите редкия му случай. Изправил го на катедрата и му казал:
- Хайде, говори, кажи нещо. Какво те вълнува в момента?
Пациентът избърсал очилата си, сложил ги обратно и се обърнал с въздишка към цялата аудитория:
- Какво ме вълнува в момента ли, драги студенти? Вълнува ме докъде стигнаха професорите ви – да водят лудите да им изнасят лекциите...