Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз... не знам, ах колко се срамувам... за първи път ми е... много съм притеснена...
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо...
- Искате да се повозите? Седнете.
- Не, благодаря. Аз по-добре на тролейбуса.
- С тролейбуса не е престижно. По-добре седнете тук.
- Срал съм ви на престижа. По-добре с велосипед.
- Вас да не би да ви е страх?
- Не ме е страх. Просто не искам.
- Зарежете. По-добре си признайте.
- Не се страхувам. А... А я по-добре да се повозя друг път?
- Гагарин, не се щуросвайте и марш в ракетата. Искате Деня на Космонавтиката ли да ни прецакате?