Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!
Оре си Вуте на нивата и по едно време в близките храсти нащо се шумка. Отишъл Вуте, разтворил храстите, а оттам един полуръст с огромни очи го гледа и примигва. "Я извънземно!" - помислил си Вуте и решил да установи контакт:
- Я съм Вуте и орем!
- .... !?!
Вуте пак:
- Я съм вуте и орем!
- .....!?!
- Я, съм, Вуте... и... орем! почнал да жестикулира Вуте.
-А, Я съм Геле и серем!