Вторник, 6 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 5°
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: - Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: - Сега, клякате и се изсир*те! - Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: - Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. - Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането… След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: - Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: - Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Семейни 2,862 прегледа
Следващ →

Още вицове

Как се казват четири овце, завързани за стълб в Шотландия? - Развлекателен център. 144-килограмовата Искра губи по-малко време за спускане с асансьора от нейните приятелки. В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. - Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята. - Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката. Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете. Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала: - Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата! На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката. Полицаят погледнал бележката и побеснял. - Как може такова малко момче да се занимава с такива работи? Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика: - Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи! Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката. След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете. Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал. Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката. Дяволът, смеейки се му отговорил: - Не знам, не мога да чета. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!