Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 16°
Липсата на доказателства за съществуването на нещо, не е доказателство за неговата липса!
Разни 1,834 прегледа
Следващ →

Още вицове

13-те Божи заповеди за шефа: 1. Шефът има право 2. Шефът винаги има право 3. Ако Шефът няма право, виж точка 2 4. Шефът не спи - той си почива 5. Шефът не яде - той се храни 6. Шефът не пие - той дегустира 7. Шефът не закъснява - той е възпрепятстван 8. Шефът не излиза в работно време - той е повикан 9. Шефът не закача секретарките - той ги обучава 10. Шефът не чете вестници в работно време - той се информира 11. При Шефа се влиза със собствените идеи, а се излиза с неговите 12. Шефът не ти е роден баща, но може да ти такова майката, когато поиска 13. Шефът и по бански си е шеф! Семейство се кара. Мъжа: - Ако не бяха моите пари тук нямаше да има нищо - нито този апартамент, нито тези мебели, нито колата! Нищо! Жената: - Ако не бяха твоите пари и мен нямаше да ме има тук! Учителка пита строго детето: - Защо закъсня? - Дядо почина. - Моите съболезнования.От какво се спомина? - От удар. - Да не би да е имал болно сърце? - Не, баба има тежък тиган. Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка. Зайчето казало: - Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката. Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната. Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал: - Сест. Сега е мой лед. Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен: - Колко зъба? Заекът, след като плюл в шепите: - Цетили. Вълкът пак (невярващо): - Колько-о? - Цетили. - Засто само цетили? - Ами застото нямам повеце. Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. - Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой... Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. - А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? - пита едно хлапе. - Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци...