Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
Семейство Иванови се стяга за сватба на роднина. Дълго спорят, какво да облекат. Накрая решават да подберат дрехите според цвета на косата.
- Аз ще бъда в черно - заявява дъщерята.
- А аз - в кафяво - казва синът.
- На мен ще ми подхожда нещо сивичко - решава майката.
- А аз какво? Гол ли да ходя? - нервира се плешивият Иванов.