Вицет — Смолян

Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст... Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита: - Момчета, има ли някой жив? Отдолу абсолютна тишина. - Има ли живи, бе? Отново тишина. - Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.

Борци 03.10.2017 4,762 прегледа

Следващ →

Още вицове

Днес Цветан Цветанов обяви, че ГЕРБ още нямат кандидат за президент, също обяви и резултата от изборите през октомври... Мода - оръжие за масово поразяване. Една монахиня се возела в такси. Забелязала че шофьорът я гледа втренчено по време на пътуването. Попитала го защо и той казал: - Искам да те попитам нещо, но не искам да те обидя ! - Не можеш да ме обидиш. Била съм монахиня толкова дълго, че съм чула почти всичко. - Винаги ми се е искало монахиня да ми направи свирка. - Ами... Можем да уредим нещо, но при две условия. Не трябва да си женен и трябва да си католик. - Суууупер ! Не съм женен и съм католик ! - Добре. Отбий. Таксиметровия шофьор отбил и монахинята се захванала за работа..Малко след това таксиметровия шофьор се разплакал. - Защо плачеш, синко ? - Сестро, съгреших. Излъгах... женен съм и съм евреин. - Няма нищо. Името ми е Брус и отивам на бал с маски. След Афганистан, Ирак и Луната бе бомбардирана... Котка умира и попада на небето. Пред нея се появява Бог и пита: - Надявам се тук да се чувстваш добре. Кажи какво да направя за теб? - Господи, аз цял живот тичах след храната като ненормална, ловях мишки за да преживявам. Много хубаво би било, ако тук не ми се налага да го правя. - Ясно, - казал Господ и я уредил с меко легло и много храна. На другия ден на небето попадат шест мишки. - Надявам се тук да ви е добре. Какво мога да направя за вас? - пита Господ. - Господи, цял живот бягаме от котките и търсим нещо за ядене. Не искаме повече да бягаме от никого. - Ясно, - казал Господ и им дал по едни ролери. Hа следващия ден, Бог среща котката: - Е, как е, доволна ли си? - О да! - отвръща котката - Много ми харесва леглото, новите ми играчки и всичко друго. Но това дето закуската идва сама и на колелца е просто възхитително!