Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
Четири бика - единият на 19 години, вторият на 30 години, третият на 40 години и четвъртият на 60 години били непрекъснато заедно. Пасяли тучна трева, пиели студена вода, препичали се на слънче и т. н. Един ден 19 годишния с пяна на уста дотърчава до другите трима и им казва:
- Братоци, бързо да тичаме, че през три баира и три дерета има едно стадо от вимести крави, давайто бързо да отидеме и да ги изръчкаме, ама бързо бре. Давайте, аре че ще ги наебе некой друг.
30 годишния му казал:
- Споко бой, дай сега ще тръгнем леко, хапвайки тревица, пийвайки водица - ще отидем при кравите, лека по лека и с пресни сили ще ги ощастливим всичките до една.
40 годишния се обадил и казал:
- Ааааааа не, я ква хубава трева имаме тука, каква студена вода тече тук. Я им кажи да дойдат. Кат дойдат ще ги оправим.
60 годишния с помътнял поглед попитал:
- А бе, кат додат кво ша праим?".