Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Семейство на плаж. Родителите се пекат на слънце, а тъпото им синче си рови пясък. По едно време дебилчето пита баща си:
- Тате, тате, къде е морето?
- Ей онова там - и посочил.
- Къде?
- Абе, ей онова, синичкото, с лодките в него.
- Къде? - пак пита дебилчето.
Бащата вкарал сина си до колене във водата.
- Ето, това е морето !
- Къде??? - недоумяващо попитало дебилчето.
Бащата вече наистина се ядосал, хванал за врата сина си и потопил главата му във водата.
- ЕТО ТОВА Е ВОДАТА, СИНЪТ МИ!!!
След дълго плюене и давене дебилчето успяло да каже:
- Но къде?!