Вицет — Смолян

Отива тъжен евреин при равина и му казва: - Рави! Толкова съм беден, толкова съм беден! ! Дори мляко нямам... Равинът: - Достатъчно, синко, не говори повече! Върви си в къщи, ще има мляко. След два дни същият евреин тича при равина и крещи: - Рави! Появиха ми се женски гърди и мляко даже имат, но аз не те помолих за това! Равинът: - Какво да се прави, синко! Такъв народ сме - по-скоро ще сътворим чудо, отколкото да дадем пари!

Разни 03.10.2017 2,478 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един живеел в живеел в квартал Илинден в София и му било дошло до гуша от македонци, затова решил да се пресели в Торонто, да ама и там имало македонци, затова отишъл в Аделаида-Австралия, обаче и там имало македонци, преселил се в Аржентина, но уви... и там имало македонци. Накрая хванал совалката за Луната. Като пристигнал, веднага влязъл в местния бар да пие едно кафе. Поръчал си го, а барманът го попитал: - Со колко шекер го сакаш кайвето? Мърморила си една баба: Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей... Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам! А то туй сегашните млади срама си немат! - Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет. - Но аз наистина не мога повече. - Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"! - Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край. - Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме. Всеки има право на грешка, но да живееш с тази грешка цял живот е подвиг. Знаете ли как можете да разпознаете блондинка от Пловдив? - Когато докато работи на компютър и кажете : "Кликни!" ... и тя кляка ...