Собственик на фирма повикал в кабинета си млад работник, назначен преди месец.
- Как е? - попитал го - Свикна ли вече?
- Свикнах, господине.
- А работата ти върви ли?
- За мене работата е истинско удоволствие, господине.
- М-да - почесал се по тила собственикът. - Ето какво, млади човече, от утре ти намалявам заплатата.
- Но защо, господине? - учудил се работникът.
- Защо ли? Аз съм те извикал тук да работиш, а не да си правиш удоволствието.
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.