- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика.
- Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той.
- Не - отвърнал старецът.
- Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче?
- Не.
От ушите на дявола вече излизала пара.
- Знаеш кой съм аз, нали?
- Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти.