Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец.
Още по-класическо: попадат на канибалски остров.
Вожда им казва:
- На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната").
Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка.
- Научи ли кучето да говори?
- Да, разбира се.
Кучето се обажда:
- Бау.
Пускат го в казаната и наред е французина.
Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване.
Последен е българина.
След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен.
- Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял?
- Не вярно, не съм я докоснал даже.
Тогава до него се обадило кучето:
- Лъже мръсникът, лъже.
Седят трима приятели на чашка и разговарят.
Единият разправя:
- Вървя си аз през гората и гледам глиган - бум в него - но защо ми е целия глиган, отрязах му единия крак и го прехвърлих на рамото. Вървя си нататък. Гледам лос - бум в него - но защо ми е целия, отразах му единия крак и го прехвърлих на другото рамо ...
В този момент звъни телефона и разказващият отива да го вдигне. След малко се връща и пита:
- До къде бях стигнал?
- Единия крак на едното рамо другия на другото...
- Даааааа... И ПОСЛЕ КАК Я ЧУКАХ... НЕ МОЖЕШЕ ДА ХОДИ СЛЕД ТОВА!