В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва:
- Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия.
Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи.
- Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога - ще ти дам петдесет лева.
Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита:
- Какво е разстоянието от земята до луната?
Инженерът мълчаливо подава пет лева.
- Твой ред е.
Инженерът пита:
- Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири?
Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите:
- ОК, плащам. Кажи сега отговора.
Инженерът мълчаливо му подава пет лева и продължава да спи.
Понякога е по-добре човек да е по-прост и да не чете много много, щото се депресира. Ето, аз днес почетох малко за хомеопатията. Това е когато на пациента се дава суперразредено лекарство, като хомеопатите разчитат на едно нещо, което се нарима "памет на водата". тоест - боли ме глава и пия вода, в която някога е имало разтворен аналгин, но водата е толкова разредена, че няма и молекула аналгин. Памет на водата, разбираш ли. И аз се замислих, ако водата има памет, значи на планетата вече няма такова нещо като питейна вода. Всяка вода някога преди вече е била фекална.
Наистина е по-добре понякога да си по-прост. Отивам да си оправя вкуса в устата с една бира.