На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
- Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
- Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
- Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
- Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.
Марийка звъни на Иванчо:
-Идвай веднага. Мама е в командировка, тате е тук, ама лежи в тяхната спалня, не може да ходи, няма страшно, целият глезен му е син и подут!
Иванчо:
-Не мога Марийке, и аз лежа в къщи и не мога да мръдна. Целият съм син и подут там, дето татко ти си удари крака..