Влюбен младеж безшумно приближава приятелката си отзад, затваря очите й с ръце и шепне:
- Ако не познаеш кой съм, ще те нацелувам!
- Хан Крум?… Иван Вазов?… Стефан Стамболов?…
Звъни се на вратата. Отвътре се чува глас:
- Кой е?
- Аз съм - водопроводчика.
- Не сме викали водопроводчик.
- Сам дойдох.
- Няма никой у нас.
- Никой не ми и трябва.
- А защо тогава си дошъл?
- Да проверя тоалетната.
- Всичко й е наред.
- Идеално! Аз само по нужда.