Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 17°
Колко века вече минаха, а единия пръст на човека още е безименен...
Бисери 4,369 прегледа
Следващ →

Още вицове

Влак, в купето пътуват девойка с младата си майка и войник със старшина. Влакът влиза в тунел. Силна плесница огласява купето. Майката си мисли и се усмихва на ум: "Прекрасно съм възпитала дъщерята" Дъщерята си мисли: "Ама и майка ми не си поплюва много много." Старшината си мисли: "Несправедлив свят, войникът пипа - мен бият." Войникът си мисли: "Само да дойде другият тунел, какъв шамар ще му забия пак .... " - Госпожо, нужна Ви е дълга почивка! - Докторе, няма ли поне да погледнете езика ми?! - Я да видя... И Вашият език - също! Споменът за отишлите си избледнялва с всеки ден. (Очи, които не се виждат, бързо се забравят.) Японска пословица - Иванчо, какво ще кажеш на майка си като се върне от работа и те попита колко чаши с гроздова ракия съм изпил? - Не се плаши, татко. Ще й кажа, че мога да броя само до осем! Един отива за риба и застава до един дядка. Хвърля въдицата нищо, пак хвърля пак нищо, цял ден нищо не хванал. А дядото на всяко хвърляне риба вади. На другия ден застанал на мястото на дядото, а дядото на отсрешния бряг. Той пак нищо, а дядото на всяко хвърляне риба вади. На третия ден отива на отсрешния бряг където бил дядото, пак няма риба. А дядото на отсамния бряг и пак на всяко хвърлане риба хващал. Не се сдържал и попитал: - А бе, дядо, как тъй, където и да застанеш все хващаш риба, а аз не? Дядото отговорил: - Абе, когато сутрин стана, оная ни работа, в който крачол влезе, на него бряг заставам. - А моят като стърчи нагоре? - Е значи не си за тука.