Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
- Знаеш ли, колко ми е умно кучето? Вчера се разхождаме у му казвам:
"Струва ми се, че нещо забравихме с теб?"
Седна, почеса се с лапа зад ухото, и почна да мисли, какво ли може да е.