Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 11°
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Току що преведохме на вашата банкова сметка 365 дни с късмет, здраве и щастие! Използвайте ги с любов и оптимистично настроение!
Пожелания 6,134 прегледа
Следващ →

Още вицове

Вървят три блондинки през гората и стигат до една дълбока река и започнали да се чудят как да я преминат. Изведнъж изкача златната рибка и им казва: -- Понеже мога да изпълнявам само по 3 желания на веднъж, ще изпълня по едно на всяка от вас. Първата блондинка казала: -- Искам да съм червенокоса! И хоп! Златната рибка я превърнала в червенокоса и момичето скочило в реката и преплувало до другия бряг. Втората блондинка казала: -- Искам да съм брюнетка! И хоп! Златната рибка я превърнала в брюнетка и момичето седнало, измайсторило си един сал и преминало реката до другия бряг. Третата блондинка казала: -- Искам да съм мъж! И хоп! Златната рибка я превърнала в мъж и пича просто си минал по моста! Час пик. Трамвай всеки момент ще се пръсне по шевовете от голямото количество хора в него. Извднъж ватманът спира рязко. Жена се опитва да се хване за нещо и без да иска хваща стоящият до нея мъж за атрибутите. - Оле, извинявайте много! - А-а-а, не! Аз съм шахматист. Ние имаме такава традиция: хванеш ли нещо - играеш. Между приятелки: - Как се променят мечтите! Когато бях малка, мечтаех да се появи някакъв принц на кон и да ме отведе със себе си. Сега за това мечтае съпругът ми... Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?" Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече. Албърт Айнщайн