Два-три часа преди началото на феста - групите се подготвят, озвучителите редят апаратура и правят проби. Нашият герой (басистче!) прави индидуален саундчек насаме с бутилчица ракия, разбирай пие докато има, след което се смесва с тълпата. В един момент от сцената се чува нещо страшно - басиста свири сола. С дистер. Сам. Останалите от бенда се притесняват и барабаниста се качва на сцената да види какво става.
- Какво правиш, бе?
Онзи се обръща и казва (сърдито):
- Виж какво, айде свирете малко по-силно, щото почти не ви чувам!
Случва се, лежиш си на дивана, пиеш си биричката, гледаш телевизия! И изведнъж се звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А ти не си Стефан, ти си Петьо! И ти става едно леко на душата!