Говори Иванчо с баща си пред училище:
- Сине, ти в онази стая ли училиш?
- Да.
- Преди 20 години, аз също учих там.
- Сега вече знам, какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен не е виждал от 15 години.
През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!