Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!
При психиатъра:
- Докторе, вчера тичах по улиците почти гол, само по чорапи. Толкова ме беше срам...
- Така... А преди случвало ли ви се е такова нещо?
- Да, често.
- И също ли ви беше срам?
- Не, никога.
- Защо тогава ви е било срам този път?
- Единият ми чорап беше скъсан.