Младеж говори със своето момиче:
- Да допуснем, че твоят приятел ти е изневерил, но е дошъл и сам си е признал, ще можеш ли да му простиш?
- Не, вероятно ще ми е много обидно, а защо?
- Ами, само питам.
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...