Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Иванчо се прибрал с червени бузи.
-Пак ли те биха в училище?-ядосала се майка му.
-Не,Стоян ме удари.
-И ти не му го върна?!
-Върнах му го,още преди 2дни.