Един просяк разказва:
- Миналата седмица пътувах с влак до Пловдив. Садя си кротко в купето, гледам през прозореца и изведнъж влиза кондукторът и започва да ме гледа така, сякаш нямам билет.
- А ти?
- Какво - аз? Погледнах го така, сякаш имам билет!
Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София...Няма никой по улиците..Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
-ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
-Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
-...в такъв случай...ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!