Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."
Човек заминава в командировка в Париж. Естествено още първата вечер отива на посещение в публичен дом. На сутринта излиза с щастливо изражение на лицето, пресича улицата и в продължение на половин час наблюдава от тротоара прозореца на стаята, в която е бил цяла нощ. През цялото това време от лицето му не слиза щастливото изражение. Изведнъж лицето му помръква, физиономията му става кисела и той с отвращение се изплюва на тротоара. Към него се приближава полицай и го глобява 50 франка.
Мъжът се прибира вкъщи и още от вратата жена му го почва:
- Ела тука, кучи сине! Сигурно си мърсувал през цялото време, докато беше в Париж. И сигурно нито веднъж не си се сетил за мене?
- Скъпа, абсолютно не си права. Първо, не съм мърсувал през цялото време. И второ, спомних си веднъж за тебе и ето ти една квитанция за 50 франка като доказателство...