Социализъм: да нахраним гладния с риба.
Капитализъм, както ни го описват: да не храним гладния с риба, а да му дадем въдица.
Капитализъм, какъвто е наистина: не даваме въдицата, а я продаваме на кредит, без гладния да разбере, че няма достъп до езерото с рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата...
Късно през нощта звъни телефона. Жената вдига:
- Скъпа, аз съм. Прибирам се скоро. Нали не съм закъснял много?
- Не, скъпи.
- А става ли да дойда с няколко приятели да пием по още някоя биричка?
- Да, скъпи.
- Ще пием по някоя бира, ще полафим...
- Ама разбира се скъпи.
Мъжът млъква за малко и:
- Извинете, сигурно съм набрал грешно...