Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир.
Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар:
- И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Мутри отиват на лов. Пред тях внезапно изскача коза и притичва към храстите. Единият стреля, но не улучва. Другият не прави нищо.
- Защо не стреля, бе?
- Ами откъде да знам, може да е питомна козата?
- В гората всичко е диво. Стреляй, не бой се!
След малко вторият вдига пушката и гърми. Откъм храстите се чува вик и падане на тяло.
- Браво, какво удари?
- А, няк’ва дива бабичка.