Съседът вече ме ненавижда официално.
Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци.
Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци.
Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните.
Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...
Два часа през нощта. Прерия. Джо спи. Чува се конски тропот. Джо става, обува си панталоните, взима пушката и застава до прозореца.
- Джо, имаш ли сол? - пита новодошлият.
- Нямам.
Той си отива. Джо оставя пушката, съблича се и си ляга.
Три часа през нощта. Джо спи. В тишината се чува конски тропот. Джо става, обува се, взима пушката и застава до прозореца.
- Какво искаш пак? - пита Джо.
- Донесох ти сол, Джо.