- Скъпи, струва ми се, че ме обичаш все по-малко и малко...
- Ти пък скъпа, обичам те все толкова! Просто плътността на любовта на единица килограм все повече пада.
Завряният зет Малинов, иначе кротък, но изтормозен до крайна степен човек, хванал тъща си, провесил я през терасата и и говори:
- Трифонов от съседния вход гръмна тъща си с ловната пушка, Колев я удуши, вещицата, а Иванов премаза главата и с чук... Аз не съм садист и те пускам... Живей, ма!!!------------------------------------------
Пояснения за героите:
Трифонов - оправдан - нещастен случай при лов на едър рогат добитък;
Колев - оправдан - временна парализа на мускулите на ръцете;
Иванов - оправдан - той кротко си забивал пирон в стената, когато тъщата сама се завряла под чука;
Малинчов - оправдан - тъща му била просто ангел и сама си полетяла от терасата...