Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!
Двама рибари се хвалят със подвизите си.
- Аз веднъж хванах толкова голяма риба, че не намерих кантар който да може да я претегли!
- А аз хванах такава риба, че само снимката й тежеше две кила!