Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 16°
- Келнер, в супата ми има муха! - Една такава голяма, синя, нали? - Да. - Слава богу! Изтормози ни всичките от сутринта.
В ресторанта 5,830 прегледа
Следващ →

Още вицове

В час по биология учителката обяснява на децата, колко са важни витамините и че трябва да се хапват повече плодове и зеленчуци. Нарисувала тя една краставица на дъската и попитала Иванчо, какво е това. - Еми, това е член! - Марш, изчезваи, мама ти мръсна, развратник. Утре с баща ти! Деца кажете ми какво е това на дъската? - Ем госпожо, Иванчо Ви каза, това е член! - Ауу, как може да сте толкова развратни! Ще извикам директора! Дошла директорката и започнала да чете морал на малчуганите: - Как може! Това е безобразие, много сте се разпуснали. Само глупости говорите и... кой е нарисувал тоя член на дъската? Един дядо тръгнал да си купува магаре. Разгледал няколко и се спрял на едно много охранено и яко и дори било евтино. -Защо е толкова евтино т’ва магаре? -Има си лек дефект! -казал продавачът. -Какъв? ! -Ами от време на време спира и докато не го наебеш, не тръгва....това е! Дядото мислил, мислил и се съгласил... броил парите и си го впрегнал в каруцата... Извън селото магарето изведнъж спряло и дотам. Слезнал той и го изчукал. Магарето тръгнало, но след малко пак спряло. Дядото със сетни сили го унодил пак. Не щеш ли малко преди селото добичето се заковало на едно място отново. Изстрадалият старец слязъл и пак го изчукал, но магарето този път не помръднало. Старецът с измъчен глас го попитал: -Какво искаш сега? Магарето обърнало глава към дядката и оплезило език палаво няколко пъти! Ключара се премести на улица "Гадстон" Една страхотна мадама кара колело и спира пред един летен бар. На тротоара, пред бара, непосредствено до входа му, стоят и си говорят двама красавци - симпатични мъже. Дамата си подпира колелото на стойката и когато точно минава покрай младежите, колелото й ненадейно пада. Двамата приятели започнали лудо да се смеят на гаджето,а тя се обърнала и им казала: - Какво се смеете бе, и вие да бяхте стояли два часа между краката ми и вие така щяхте да паднете! Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.