Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Сутринта сестрата влиза в стаята на болния и той вместо пoздрав й казва:
- Сестро, тая сутрин май си станала от другата страна?
- Защо мислиш така?
- Ами обула си чехлите на дежурния лекар.