През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Едно малко детенце отива при майка си и казва:
- Мамо, едни човеци копят дупка.
- Не се казва човеци, а хора миличко - поправя го майка му.
След малко детето пак дотичало и казало:
- Мамо, един хор падна в дупката.