Перничанин влиза в магазин в
София, спира пред щанда с ризи и
започва да разглежда.
- Нещо за Вас, господине? - пита
продавачката.
- Искам една люлякова риза.
Продавачката оглежда щанда, вади
една лилава риза и му я подава.
- Не искам лилава, искам люлякова.
Продавачката се сепва, обръща се
назад, изважда една цикламена
риза и я подава.
- Ти майтап ли си правиш с мене?
Дай люлякова риза!!
Продавачката подава всякакви
цветове и накрая, след всички
неуспешни опити заявява:
- Съжалявам, господине, люлякови
ризи нямаме.
- Как да немате, като ги виждам.
- Къде са?
- Ей ги там, ма! - сочи оня към
купчина бели ризи.
- Но те са бели!?!!
- А, к`во , бел люляк нема ли?
В село имало един гърбав и един сакат. Гърбавия го бъзикали много по-често от сакатия и един ден той решил да се махне от селото. Тръгнал из гората и изведнъж пред него "буф" - Дяволът:
- Кой си ти, бе?
- Ами аз съм гърбав.
Взел му дявола гърбицата и човекът, вече здрав, се прибрал подскачайки и тананикайки обратно в селото. Като го видял сакатия, че е без гърбица учуден го попитал:
- Какво стана с гърбицата, как се излекува?
- Ам и отидах в гората и срещнах Дявола, който ме излекува.
Решил и сакатия да търси Дявола, тръгнал из гората и изведнъж "буф" - пред него Дявола:
- Кой си ти?
- Аз съм сакат.
- На ти тогава една гърбица.