Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
Скъпа, къде ми е сивият пуловер?
- Няма го.
- Как така го няма?
- Изхвърлих го...
- В ред ли си?
- Беше стар и ужасен, не беше за пред хората вече...
- Какви ги говориш? Пет години беше хубав и изведнъж ужасен?!