- Не знам що ми е едно такова променливо настроението...Ту ми е едно радостно, а след пет минути ми се иска да убия някой...
- Едното не пречи на другото - убий и си се радвай.
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...