На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Един човек си постоил страхотна вила в една дива гора. Всичко било идеално, само дето имало много мечки. Принудил се той да извика специализираната служба за борба с мечките. Пристига някакъв мъж, нисък, дебел, мъкне една голяма пушка и дърпа след себе си едно мърляво, малко кутре.
Собственика на къщата пита:
- Какво е това, бе?
- А, т’ва е Зефирчо, куче за лов на мечки!
Зачудил се човека, ама какво да прави, тръгнали към гората. Приближават се до едно голямо дърво и ловеца казва:
- Значи, сега аз се качвам на дървото и подплашвам мечката, когато тя падне на земята, Зефирчо я изяжда. Ясно?
- Ясно!
- Някакви въпроси?
- Мммм, абе, ... след като Зефирчо ще яде мечката, за какво ти е пушката бе?
- Ааа, пушката остава при тебе. Щото ако вместо мечката, падна аз, ти трябва веднага да застреляш Зефирчо!