Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Москва. От балкон на 9-тия етаж на сграда се чуват оглушителни викове:
- Изнасилват ме!!! Изнасилват ме!!!
Оказва се, че виковете идват от една бабичка. Идва полицията, но никъде не намира изнасилвача и питат старата жена:
- Къде отиде изнасилвача?
- ...това беше преди 70 години...
- Тогава защо чак сега викате?!?
- Ммммм... хубаво е да си припомниш ...