Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на
дружината му:
- Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци...
- Брей!
- ...и в този момент срещаме турци! Те - двама, а ние - сами.
След среща с бившите си съученици Иванчо споделя с Марийка:
- Представи си, всички момчета така са побеляли и оплешивяли, че никой не можа да ме познае!